КНИГА ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Какво е да си само миг щастлив-
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив
докоснал близостта далечна.

Когато вкусваш благадат
с приятната наслада,
да се почувстваш млад
е възвишена награда.

Да забравиш за смъртта,
която безмилостно те дебне,
за да те покоси в нощта,
щом до теб смирено легне.

Усмихни и се, дори и през сълзи,
нека види залезът в очите,
където този миг завинаги ще заблести
по-сияен, даже от звездите.

Роси Димова
неизвестна поетеса от Шумен
Възхищавам ти се Недялко!!!!!

Здравей , адаш , очаквам да прочета нещо ново , винаги си ме впечатлявал, свалям ти шапка !

ЧРД! Бъдете здрав още много години!

Добър вечер,вчера 19.01.20102 чух едно стихотворение което казахте в предаването на Ути по БНТ.Не зная как се казва,сега го търсих във вашия сайт,но не го намерих,хареса ми и ще съм ви благодарна,ако ми кажете как се казва.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!Господ здраве да Ви дава и много вдъхновения,за да ни радвате и сгрявате душите ни!!!Бъдете жив и здрав!

С пожелания за упоритост- за да следваш мечтите си, смелост- за а ги осъществяваш, търпение- за да ги постигнеш и любов, която да дава смисъл на всичко това!

Честит рожден ден, Поете!
Пожелаваме ви здраве,творчески успехи и всичко онова, което сте изпели в
ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

Честит рожден ден, Поете!
Пожелаваме ви здраве,творчески успехи и всичко онова, което сте изпели в
ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

Г-н Йорданов, винаги се вълнувам когато чета Вашите стихове.Сега прочетох Клетва-и се разплаках-сякаш е писано за мен и моята половинка.Бъдете жив и здрав още дълго.
Сега съм се заела с подготовка за издаване на свое творчество/с помощ на много добър приятел/.Ако проявите интерес-ще Ви бъда благодарна да "чуя"Вашето мнение.С уважение-Силвия

Г-н Йорданов, аз съм от гр. Силистра и сега съм на 46 години. На 17 год. възраст през 1982г. съм участвал в постановка по Вашата пиеса "Ние не вярваме в щъркели" на няколко подиума в гр. Силистра и други градове. Мисля, че бях Ваньо или Сашо. Много искам да си купя изданието на пиесата и да я прочета отново. Постановката беше посветена по повод 20-год. на техникума,събра овациите на публиката и получихме покани да изнесем постановката в съседни градове. Беше просто незабравимо изживяване в онези години. Очаквам да ми пишете и да ми съдействате да се сдобия с екземпляр от изданието. Поклон пред цялото Ваше творчество.
atanasov_1965@abv.bg